ПРОМЕНИ В КОДЕКСА НА ТРУДА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ!
В Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) са разписани няколко групи мерки, част от които Ви представямe накратко:
В КОДЕКСА НА ТРУДА са уредени нови разпоредби, с които се регламентират някои аспекти във връзка с обявено извънредно положение.
1. При обявено извънредно положение работодателят има право, без съгласието на работника или служителя, да:
А) Да възложи на работника или служителя за срока на извънредното положение или за част от него да извършва временно надомна работа (чл. 120б, ал. 1 от КТ).
При възлагането едностранно от работодателя на работника и служителя на извършването на надомна работа не се променят условията по трудовия договор, с изключение на мястото на работа, ако местонахождението на работното място при надомната работа е в различно населено място от уговореното в трудовия договор място на работа.
В този случай промяната се извършва едностранно със заповед на работодателя, като в нея задължително се определят условията по чл. 107в, ал. 2 от КТ, а именно: местонахождението на работното място, трудово възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане, редът за възлагане и отчитане на работата, начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция, консумативните разходи за работното място и заплащането им, други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа (чл. 120б, ал. 2 от КТ).
Б) Да възложи на работника или служителя за срока на извънредното положение или част от него да извършва работа от разстояние (чл. 120б, ал. 1 от КТ).
Работодателите следва да имат предвид, че работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето й е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя (чл. 107з, ал. 1 от КТ).
При възлагането едностранно от работодателя на работника и служителя на извършването на работа от разстояние не се променят условията по трудовия договор, с изключение на мястото на работа, ако местонахождението на работното място при работата от разстояние работно място (в дома на работника или служителя, или извън него) е в различно населено място от уговореното в трудовия договор място на работа.
В този случай промяната се извършва едностранно със заповед на работодателя, като в нея задължително се определят условията по чл. 107и, ал. 2 от КТ, а именно: работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, условия за доставка, подмяна и поддръжка на оборудването, възможности за придобиване на отделни елементи от оборудването от работника или служителя (чл. 120б, ал. 2 от КТ).
В) Да преустанови работа на цялото предприятие, на част от него или само на определени работници и служители за срока на извънредното положение или за част от него (чл. 173а, ал. 1 от КТ).
Преустановяването на работа от работодателя по негов почин е правна възможност, а не негово задължение.
аа) Законовият текст допуска да де преустанови работа на:
- цялото предприятие;
- на част от предприятието;
- на отделни работници или служители.
бб) Работата може да бъде преустановена за:
- целия период на извънредното положение;
- за част от периода на извънредното положение.
вв) При преустановяване на работа (на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители) работодателят може да предостави ползването на платения годишен отпуск, без съгласието на работниците и служителите, както следва:
– Ползването на платения годишен отпуск в тази хипотеза се предоставя с едностранна заповед на работодателя, без да се иска подаване на заявление от работника или служителя и без да се иска неговото съгласие. Заповедта обаче трябва да бъде доведена до знанието на работника или служителя.
– Нормата не съдържа ограничение относно максималния допустим размер от полагаемия се платен годишен отпуск, който може да бъде предоставен без съгласието на работника или служителя при преустановяване на работа по реда на чл. 120в, ал. 1 от КТ. Това означава, че ако при обявено извънредно положение работодателят е преустановил работа на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители, той има право да им предостави ползването на целия размер на платения годишен отпуск.
Тук е важно да се направи следното разграничение, ако в конкретната ситуация работодателят е предоставил ползването на платен годишен отпуск на основание чл. 7 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., т.е. без да преустановява работа на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители, той ще има право да предостави без съгласието на работника или служителя само до ‘А от платения му годишен отпуск. Ако работодателят е преустановил работата на предприятието, на част от него или на отделни работници или служители и поради това предостави ползването на платен годишен отпуск по чл. 173в, ал. 1 от КТ, той има право да предостави ползването на целия размер на платения годишен отпуск.
– Предоставянето на платения годишен отпуск на работниците или служителите е уредено като право, а не като задължение на работодателя. Той може и да не предоставя ползването на отпуск.
гг) При преустановяване на работа (на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители) работодателят може и да не предоставя на работниците и служителите ползването на платен годишен отпуск, но в съгласно чл. 267а от КТ той е длъжен да им изплати брутното трудово възнаграждение.
Г) Да установи в предприятието или негово звено за целия период на обявеното извънредно положение или за част от него непълно работно време за работници и служители, които работят на пълно работно време (чл. 138а, ал. 2 от КТ).
В този случай продължителността на работното време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време.
1. Преустановяване на работа на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители в предприятието въз основа на заповед на държавен орган ( чл. 120в, ал. 2 от КТ).
При посочената ситуация, работодателят е длъжен да не допуска работниците и служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.
Когато работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работниците и служителите и без тяхното съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.
Предоставянето на платения годишен отпуск в тази хипотеза е уредено като правна възможност за работодателя, но при преустановяване на работа със заповед на държавен орган той не е длъжен да предостави ползване на платения годишен отпуск.
В случай, че работодателят не е представил ползването на платен годишен отпуск, за времето на преустановяване на работа той трябва да изплати на работника или служителя брутното му трудово възнаграждение (чл. 267а от КТ).
2. Работодателят е длъжен да разреши ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение на няколко категории работници и служители, регламентирани в чл. 173а, ал. 2 от КТ.
За разлика от общия режим на разрешаване на ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск, когато работодателят може да откаже да разреши ползването му, при обявено извънредно положение той е длъжен да разреши ползването на ПГО или на НО, но само по отношение на изрично посочени в чл. 173 а, ал. 2 категории работници и служители, както следва:
– бременна работничка или служителка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
– майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
– работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12 годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
– работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
– работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
– работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ – трудоустроен работник или служител или работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването (исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, захарна болест).
Времето, през което се ползва разрешеният отпуск се зачита за трудов стаж. Това означава, че за трудов стаж се зачита и неплатеният отпуск над 30 работни дни в рамките на една календарна година.
Пълните текстове на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) може да намерите на следния интернет адрес: